По време на пърформънса движенията на мускулите и кръвта ми произвеждат подкожни механични трептения — нискочестотни звукови вълни. Сензори улавят така създадения от крайниците ми звук и го предават на компютър. По този начин „слушането“ на триенето в плътта ми дава разбиране за моето кинетично поведение. В реално време компютърът идентифицира специфични жестове, нива на силата и модели, след което, въвеждайки тази информация в алгоритъм, манипулира звука на кожата ми и го разпръсква във високоговорители, организирани в променлива формация.

 

Невронните и биологични сигнали, задвижващи действията на пърформърът се превръщат в експресивна аналогова материя — запомнящ се материален звуков пейзаж. Така границата между физическото и виртуалното тяло се размива и постепенно изчезва.